Игри

Информация за страница Георги Дамяново

      Историята на село Георги Дамяново може да не е подробно описана през годините, но някои определени моменти от нея си струва да бъдат научени. Това е село, намиращо се на територията на северозападната част от страната. Намира се в област Монтана, а жителите му стават известни с прякото си и активно участие още в първото за България въстание. То е Чипровското и избухва през 1688-ма година, а в по-късен етап там се разгарят борби в хода на Септемврийското въстание. Лопушанската дружина и до днес е известна сред местните като една геройска организация, водена от своя лидер Дамянов. Той се запалва по революцията още от ранна ученическа възраст. После това му увлечение взима връх дори когато е преподавател в училището на селото. На 28-ми август 1923-та година тогавашният премиер на страната Ляпчев посещава селото и се заканва на комунистите, че срещу тях ще има репресии в случай на действия против правителството.

     Антон Страшимиров е автор на един от най-добрите български романи на всички времена – Хоро. Не е тайна, че сюжетът му е вдъхновен от реални събития, разиграли се във вътрешността на Георги Дамяново. От музея в селото се отива директно към площада, на който именно се разиграват достойните за романа сцени. Шпицкоманден отряд пристига в селото на пети септември, а нейният предводител е свиреп командир и началник. Неговото име е Кузманов. Годината пак е 1923-та, тоест само няколко дни след посещението на премиера Ляпчев. Въоръжени с пушки и тояги, хората на Кузманов насила изкарват населението на площада. Разиграва се кървава трагедия, свързана с насилие над мирното население. Но Лопушанската бригада не се предава и твърдо с гърди напред застава на пътя на бойните патрони. Много от хората биват покосени и умират, а телата им са оставени да гният на площада. Преди това те са влачени по калдаръма. Кузманов обаче проявява нечувана жестокост и нарежда да започне свирня и музика, под съпровода на които се играе хоро. Така се ражда един от най-великите романи, писани в родната ни история. Заповедта на Кузманов е всички да плюят по мъртъвците и да играят хоро.

     Но местното население е потресено от това и в началото не помръдва от мястото си. В този момент разбойниците използват прикладите си като уреди за нанасяне на удари по телата на хората. Много жени с неспирни сълзи на очите си са принудени да заиграят хоро на площада на Георги Дамяново. На 22-ри септември селото отбелязва своя общински празник, а на 15-ти август е празникът на местния манастир. На 28-ми август има традиционен събор, свързан с идването на гости и с консумирането на храна и алкохол на трапезите по домовете. През 19-ти век в селото има стар манастир, върху останките на който се изгражда Лопушанския. А храмът Йоан Кръстител се показва директно зад високите стени от камък. През 1853-та година майстор Лило построява манастира, въпреки че има славата на простоват и необразован мъж. А Никола и Станислав Доспевски са отговорни за изработката на храмовите икони, като Никола прави и маслен портрет на основателя на манастира архимандрит Дионисий.

eXTReMe Tracker